EMIR (Регламентът за европейска пазарна инфраструктура) се отнася до деривати, които се търгуват на борси или извънборсово (ETD и OTC деривати). Въпреки това, не всяко задължение по EMIR се отнася и за двата типа деривати.

От финансова гледна точка, дериватите са финансови инструменти, чиято стойност зависи от стойността на един или повече базови активи. Например:

• Форуърдни или фючърсни договори
• Опции (пут, кол, екзотични опции и опционни структури)
• Суапове

Базови активи по деривативни договори могат да бъдат един или повече от следните инструменти:

• Валутни курсове (FX)
• Лихвени проценти
• Акции
• Индекси
• Стоки
• Други активи

*Списък е само избрана селекция на някои видове деривати и няма за цел да бъде изчерпателен списък на деривативни инструменти.

От юридическа гледна точка, Регламент (EC) №648/2012 дава следното определение за деривати:

• „деривати“ или „договор за деривати“ означава финансов инструмент, посочен в раздел В, точки 4—10 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО и приложен съгласно членове 38 и 39 от Регламент (ЕО) № 1287/2006.
• „извънборсов дериват“ или „извънборсов договор за дериват“ означава договор за дериват, чието изпълнение не се извършва на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО или на пазар в трета държава, считан за еквивалентен на регулиран пазар съгласно член 19, параграф 6 от Директива 2004/39/ЕО.

Финансови контрагенти

Инвестиционен посредник, кредитна институция, застрахователна компания, предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и неговото управляващо дружество, институция за професионално пенсионно осигуряване, фондове за алтернативни инвестиции

Нефинансови контрагенти

Установено в Европейския Съюз предприятие, което не се класифицира като централен контрагент или финансов контрагент. Признават се две категории нефинансови контрагенти:

• Нефинансови контрагенти над клиринговия праг
• Нефинансови контрагенти под клиринговия праг

Според EMIR се разглеждат два клирингови прагове:

• 1 милиард евро – за извънборсови кредитни и капиталови деривати, които обективно погледнато не намаляват риска (т.е. които не са с цел хеджиране)
• 3 милиарда евро – за извънборсови валутни, лихвени, стокови и други деривати, които обективно погледнато не намаляват риска (т.е. които не са с цел хеджиране)

Регулация (EC) номер 149/2013 даво допълнителни подробности за това как се изчислява клиринговия праг.

Централен Контрагент (CCP)

Юридическо лице, което посредничи между страните по договори, търгувани на един или повече финансови пазари, действайки като купувач по отношение на всеки продавач и като продавач по отношение на всеки купувач

Регистър на транзакции

Юридическо лице, което централизирано събира и поддържа данни за деривати

• Задължение да се отчитат дериватни транзакции пред Регистър на транзакции
• Задължение за централен клиринг на определени извънборсови деривати чрез Централен Контрагент (CCP)
• Задължение за използване на техники за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг през Централен контрагент

Задължението да се отчитат сделките се отнася до всички контрагенти по сделки с деривати като единствено физическите лица правят изключение. Контрагентите осигуряват отчитане на данните за всеки сключен от тях договор за деривати, както и за всяка промяна или прекратяване на договор, пред регистър на транзакции по техен избор. Задължението за долкладване може да бъде делегирано към контрагента по сделката или трета страна. Данните се отчитат не по-късно от първия работен ден след деня на сключването, промяната или прекратяването на договора.

В отчета за сделката контрагентите трябва да бъдат идентифицирани чрез Legal Entity Identifier (LEI), който е нов идентификатор разработен глобално за идентифициране на контрагентите по финансови транзакции. Докато формата на (LEI) и принципите по издаване му бъдат финализирани, ще бъде използван „временен" (LEI) код (или pre- LEI).

Придобиването на (LEI) (или еквивалентен идентификатор) е задължение на всяка от страните по сделка с деривати. Кей Би Си Банк България ЕАД може да откаже да сключи сделка с деривати с клиенти, които нямат изисквания идентификатор. Организации, които издават LEIs са изброени на следния интернет адрес: www.leiroc.org. Разходите свързани с придобиването и поддръжката на LEI (или еквивалентен идентификатор) са за сметка на клиента.

Задължението за докладване се очаква да влезе в сила на 12 февруари 2014 година. Освен новите сделки сключени след тази дата, сделките с деривати активни към 16 август 2012 година или сключени след тази дата трябва да бъдат докладвани.

Задължението за клиъринг се отнася за транзакции със стандартизирани извънборсови деривати. Инструментите, които се включват в това задължение ще бъдат публикувани на интернет страницата на ЕSМА (Европейски Орган за Ценни Книжа и Пазари): www.esma.europa.eu. Задължението за клиринг по отношение на първите дериватни инструменти се очаква да влезе в сила през 2014 или 2015.

Задължението за клиринг се отнася за финансови и не финансови контрагенти, които надвишават така наречения клирингов праг. Клиринговите прагове са избрани така, че само компании с големи спекулативни позиции да могат да ги надвишат (например една компания надвишава прага ако има спекулативна позиция в лихвен процент или валутни деривати с номинална стойност по-голяма от 3 милиарда евро).

От 15 март 2013 компаниите, които надвишават клиъринговия праг трябва да известят финансовия надзор и ЕSMA за това (също така те трябва да известят когата паднат под клиринговия праг). Сделките трябва да бъдат минат през централен клиринг само когато задължението за това се отнася и за двамата контрагенти по сделката.

За да мине през централен клиринг дадена сделка, контрагентите трябва да станат членове на лицензиран Централен Контрагент (CCP) или да използват услугите на член на CCP или негови клиент. Клиринг означава, че страните, които сключват дериватна сделка, задават тази транзакция на лицензиран Централен Контрагент, така че той да стане контрагент и за двете страни по сделката.

Задължителни техники за намаляване на риска по сделки с извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг през Централен контрагент

Основни техники за управление на риска, които засягат нефинансови контрагенти:

• Своевременно потвърждаване на транзакциите. EMIR въвежда крайни срокове за потвърждаване на транзакции в зависимост от контрагента и типа инструмент. Сделкисключени с Кей Би Си Банк България ЕАД се потвърждават своевременно, като Кей Би Си Банк България ЕАД счита сделките за потвърдени, ако контрагентът не извести относно потенциални грешки в потвърждението до 24 часа от получаването му.
• Съгласуване на портфейли. Страните по сделка с деривати трябва да се споразумеят относно процес за редовно съгласуване на транзакции с цел идинтифициране на евентуални несъответствия. EMIR определя срокове за това колко често трябва да се прави съгласуване на портфейл на база на типа контрагент и броя на отворени транзакции между страните. За съгласуване на портфейли по отношение на сделки, сключени от клиенти на Кей Би Си Банк България ЕАД в рамките на Допълнително Споразумение във връзка с изискванията на Регламент (ЕС) No 648/2012 /EMIR/, банката ще изпраща редовно отчети на клиентите във връзка с неприключилите сделки. Ако клиента не извести Кей Би Си Банк България ЕАД за грешки в отчета, банката ще счита портфейла за съгласуван. Съгласуване на портфейл с нефинансови контрагенти, които имат по-малко от 100 бр. действащи дериватни транзакции със Кей Би Си Банк България ЕАД се извършва веднъж годишно.
• Разрешаване на спорове. Страните по сделки с деривати трябва да се споразумеят относно процес за разрешаване на спорове. Кей Би Си Банк България ЕАД е уточнила процеса по разрешение на спорове в Допълнително Споразумение във връзка с изискванията на Регламент (ЕС) No 648/2012 /EMIR/.

Регламент № 648/2012 (EMIR)