Регламент на Европейския Съюз за сделките с извънборсови (OTC) деривати
EMIR (Регламент за европейска пазарна инфраструктура или Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции) е пряко приложим регламент на Европейския Съюз, чиято цел е да определи точни правила за транзакции с извънборсови деривати (например фючърси и форуърди, опции, суапове), която има за цел намаляване на системните рискове свързани с този тип транзакции, както и мониторинг на такива транзакции. EMIR влезе в сила на 16 август 2012. Различни регулации и изисквания по прилагането на регламента ще влязат в сила постепенно през 2013 и 2014 г.
EMIR е въведен като резултат от решението на Г20 през 2009 да регулира пазара на извънборсови деривати в по-голяма дълбочина, с цел да увеличи прозрачността на дериватния пазар и да намали системния риск в глобалната финансова система причинен от транзакции с деривати. EMIR е част от регулаторния пакет на Европейския Съюз за постигане на тези цели.
Изискванията на EMIR се отнасят за пазара на извънборсови дериватни транзакции, включително деривати върху лихвени проценти и валутни деривати (форуърди, суапове и опции). Изискванията на EMIR се отнасят както до финансови, така и до нефинансови контрагенти. Тези изисквания не се отнасят до частни лица и определени държавни институции.
EMIR (Регламентът за европейска пазарна инфраструктура) се отнася до деривати, които се търгуват на борси или извънборсово (ETD и OTC деривати). Въпреки това, не всяко задължение по EMIR се отнася и за двата типа деривати.
От финансова гледна точка, дериватите са финансови инструменти, чиято стойност зависи от стойността на един или повече базови активи. Например:
Базови активи по деривативни договори могат да бъдат един или повече от следните инструменти:
*Списък е само избрана селекция на някои видове деривати и няма за цел да бъде изчерпателен списък на деривативни инструменти.
От юридическа гледна точка, Регламент (EC) №648/2012 дава следното определение за деривати:
Инвестиционен посредник, кредитна институция, застрахователна компания, предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и неговото управляващо дружество, институция за професионално пенсионно осигуряване, фондове за алтернативни инвестиции
Установено в Европейския Съюз предприятие, което не се класифицира като централен контрагент или финансов контрагент. Признават се две категории нефинансови контрагенти:
Според EMIR се разглеждат два клирингови прагове:
Регулация (EC) номер 149/2013 даво допълнителни подробности за това как се изчислява клиринговия праг.
Юридическо лице, което посредничи между страните по договори, търгувани на един или повече финансови пазари, действайки като купувач по отношение на всеки продавач и като продавач по отношение на всеки купувач
Юридическо лице, което централизирано събира и поддържа данни за деривати
| Субект | В обхвата на Emir |
|---|---|
| Финансов контрагент |
Да |
| Нефинансов контрагент | Да |
| Централен котрагент (CCP) | Да |
| Регистър на транзакции (TR) | Да |
| Физически лица | Не |
| Основни задължения | Деривати влизащи в обхвата | Субекти влизащи в обхвата |
|---|---|---|
| Отчитане пред Регистъра на транзакции | Борсово търгувани и ОТС деривати |
Финансови контрагенти Нефинансови контрагенти |
| Клиринг през Централен Контрагент | ОТС деривати минали през централен клиринг |
Финансови контрагенти Нефинансови контрагенти над клиринговия праг |
| Техники за намаляване на риска | ОТС деривати неминали през централен клиринг |
Финансови контрагенти Нефинансови контрагенти под и над клиринговия праг |
Задължението да се отчитат сделките се отнася до всички контрагенти по сделки с деривати като единствено физическите лица правят изключение. Контрагентите осигуряват отчитане на данните за всеки сключен от тях договор за деривати, както и за всяка промяна или прекратяване на договор, пред регистър на транзакции по техен избор. Задължението за долкладване може да бъде делегирано към контрагента по сделката или трета страна. Данните се отчитат не по-късно от първия работен ден след деня на сключването, промяната или прекратяването на договора.
В отчета за сделката контрагентите трябва да бъдат идентифицирани чрез Legal Entity Identifier (LEI), който е нов идентификатор разработен глобално за идентифициране на контрагентите по финансови транзакции. Докато формата на (LEI) и принципите по издаване му бъдат финализирани, ще бъде използван „временен" (LEI) код (или pre- LEI).
Придобиването на (LEI) (или еквивалентен идентификатор) е задължение на всяка от страните по сделка с деривати. Кей Би Си Банк България ЕАД може да откаже да сключи сделка с деривати с клиенти, които нямат изисквания идентификатор. Организации, които издават LEIs са изброени на следния интернет адрес: www.leiroc.org. Разходите свързани с придобиването и поддръжката на LEI (или еквивалентен идентификатор) са за сметка на клиента.
Задължението за докладване се очаква да влезе в сила на 12 февруари 2014 година. Освен новите сделки сключени след тази дата, сделките с деривати активни към 16 август 2012 година или сключени след тази дата трябва да бъдат докладвани.
Задължението за клиъринг се отнася за транзакции със стандартизирани извънборсови деривати. Инструментите, които се включват в това задължение ще бъдат публикувани на интернет страницата на ЕSМА (Европейски Орган за Ценни Книжа и Пазари): www.esma.europa.eu. Задължението за клиринг по отношение на първите дериватни инструменти се очаква да влезе в сила през 2014 или 2015.
Задължението за клиринг се отнася за финансови и не финансови контрагенти, които надвишават така наречения клирингов праг. Клиринговите прагове са избрани така, че само компании с големи спекулативни позиции да могат да ги надвишат (например една компания надвишава прага ако има спекулативна позиция в лихвен процент или валутни деривати с номинална стойност по-голяма от 3 милиарда евро).
От 15 март 2013 компаниите, които надвишават клиъринговия праг трябва да известят финансовия надзор и ЕSMA за това (също така те трябва да известят когата паднат под клиринговия праг). Сделките трябва да бъдат минат през централен клиринг само когато задължението за това се отнася и за двамата контрагенти по сделката.
За да мине през централен клиринг дадена сделка, контрагентите трябва да станат членове на лицензиран Централен Контрагент (CCP) или да използват услугите на член на CCP или негови клиент. Клиринг означава, че страните, които сключват дериватна сделка, задават тази транзакция на лицензиран Централен Контрагент, така че той да стане контрагент и за двете страни по сделката.
Задължителни техники за намаляване на риска по сделки с извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг през Централен контрагент
Основни техники за управление на риска, които засягат нефинансови контрагенти:
Прилагането на различните изисквания по EMIR зависи от класификацията на контрагента – дали контрагента е финансов или нефинансов, като във втория случай има значение какви сделки, с каква цел и в какъв размер сключва контрагента. Класификацията на контрагенти по EMIR е различна от класификацията на клиенти по MiFID. Според Допълнително Споразумение във връзка с изискванията на Регламент (ЕС) No 648/2012 /EMIR/ клиентите трябва да уведомят Кей Би Си Банк България ЕАД за тяхната категоризация. Ако клиентът не извести Кей Би Си Банк България ЕАД банката ще счита клиента сключващ дериватни транзакции на база на Допълнително Споразумение във връзка с изискванията на Регламент (ЕС) No 648/2012 /EMIR/ за нефинансов контрагент под клиринговия праг. Кей Би Си Банк България ЕАД е финансов контрагент според EMIR.
Горният текст е изготвен от Кей Би Си Банк България ЕАД с цел осигуряване на информация относно EMIR за нейните клиенти и не представлява обвързващ ангажимент от страна на банката. Кей Би Си Банк България ЕАД не носи отговорност за съдържанието на този документ, нито за ефективността му. Моля консултирайте се със юрист, с цел да получите по-пълна представа за приложимите правни разпоредби и задължения.
